20 декември в 07:55 · 

Кой от нас се е притеснявал, че като дойде в този свят, няма да попадне на родител, който да се грижи за неговото оцеляване!
Ние се раждаме и знаем, че мама ще ни отгледа с онази Любов, която познаваме от духовните нива, в които сме!
Близо девет месеца майката ни носи под сърцето си, забравила за себе си с едничката идея да опази нас, детето, растящо в нея!
Раждането не е лесно, но то е неизбежно и ние се появяваме тук!
Никой не се споразумява с малкото същество, че ще бъде отгледано при условие, да си заплати за грижите, които ще бъдат положени за него! Майката приема рожбата си и отдава себе си безусловно на малкото същество.
Час след час, ден след ден, година след година, тя, всяка секунда е всеотдайна и грижовна, безропотна и оправдаваща, любеща и строга, но нейната цел е една - да види детето си пораснало и станало самостоятелно. Тя не пита "колко време" - тя, майката просто бди и дава, дава, дава срещу нищо!
Помним ли, че ядяхме хляб, без да сме си го платили!
Помним ли, че спяхме в легло, без да сме си го купили!
Помним ли, че носихме дрехи, без да питаме от къде са!
Помним ли, че в стаята беше топло през зимата, без никаква представа кой ни осигури топлина!

И щом порастем, щом започнем да работим, щом станем достатъчно големи, за да създадем наши деца, нужно ли е да се вглеждаме в майката, за да ни даде още нещо? Не е ли времето, да бъде свободна след годините на служене и да живее според радостите си, докато има сили и воля за това! Не е ли времето, когато ще започнем и ние по малко да и помагаме! И защо ли, защото тя, нашата майка влиза в друга орбита - да гледа и помага на своите родители, а вероятно от време на време и да ни помага в отглеждането на нашите деца!

Защо когато същата тази майка се нуждае от грижи, мнозина започват да се озъртат за наследство, заплащане и възмездяване?
Какво майката получи от нас, докато ни е гледала - имот(?), ниви(?), (автомобил?), банков чек?
Справедливост!
"Ще гледам АКО и другия гледа!"
"Ще давам, АКО и другия дава!"
А-ха, така ли, а ние срещу какво "АКО" и какво дадохме за да ни има?
Никой не е длъжен!
Добре, да, не е!
Но има един закон, който се нарича "Морал"! Този закон седи в сърцето, той е вечен и върши добра работа във всички случаи.
Да не го пренебрегваме и се оправдаваме чрез брат, сестра и наследство разно! Да помним, че душата седи в тялото и когато това тяло е немощно - се нуждае от помощ! Кой, моля да даде тази помощ?
Защо не си даваме сметка, че е вероятно и ние да бъдем там, където са нашите родители, близки или познати!
Или си казваме: "не се знае, може да умра, както си ходя" - може, не е изключено, но наистина не се знае, никой не знае!
Моралните правила на сърцето идват от Духовните Висини и когато ги прилагаме, ставаме, наистина ставаме най, най-върховни същества, подкрепяни от Вселената, от Бога от Светлите Сили!
Няма дори да усетим, как започва да приижда благоволението, благополучието, благоденствието към нас, просто защото сме се свързали към Светлината и Любовта и живеем в тях!
Иии... всичко, което написах е в пълна сила също за бащата! Бащата е човека, който осигурява спокойното отглеждане на детето от майката. Бащата е онзи, който също дава и се грижи, без да пита, "а ще ми върнеш ли това, което съм направил за теб".
Родители! Свято нещо са те и ние не бива да подминаваме това с безхаберие!
Да позвъним на родителите си и ги попитаме: "как са", "имат ли нужда от нас".
Да посетим родителите си и да ги зарадваме с подаръци или само с присъствие! Да им кажем: "Здравейте мамо, тате, тук съм - при вас! Обичам ви!
Да поканим родителите да ни посетят или просто да ги вземем при себе си, ако се нуждаят от това!
Те са нашите родители, нашият външен Бог, както ние сме за някого!