събота, 23 декември 2017 г.

Въпреки че знам, че пиша неща, които съм преживяла и доловила, аз още не съм в пълно състояние да го коментирам изцяло от мое име. Пиша от нечие име, без да го упоменавам. Но като осмисля, всъщност това съм аз, моята висша същност, висшият ми аз, духа, който е индивидуализиран чрез моята същина.
И не само аз, това сте вие, вашата висша същност, защото ние сме частици от великото Аз и притежаваме единното съзнание на висшата ни душа.
Защото една Висша Душа е обща майка на нашите индивидуални нисши Аз-ове, които никога, никога няма да бъдат заличени! Ние сме много - хиляди деца на Висшата си душа. До колкото знам произлизаме от една обща Висша Душа около 600 000 и нагоре индивидуализирани души.
Е, все пак нямам смелостта да коментирам само изхождайки от мен. Разбирате ли, това означава, че и аз, въпреки написаното, не съм готова да приема великата истина.
Колко още ще ни е необходимо, за да разберем, че сме неделима частица от Сътворението? Колко?

Няма коментари:

Публикуване на коментар