9 декември в 07:16 · 

Не се упреквайте!
Казват, че майките са като светците - правят всичко за децата си и им прощават, както никой друг.
Да, понякога е така, всъщност майката обикновено постъпва по този начин.
Защо не сме към себе си майки?
Спомнете си колко пъти са ви простили вашите родители и вие сте простили на вашите деца!
Прощавали са ви и сте прощавали!
**********
Прошката е даване на шанс! Прошката е разрешение на Живота да пулсира радостно в тялото!
**********
Защо вие не си давете разрешение за Живот! Защо не си прощавате?
Защо прекъсвате потока на Вселенския Огън, който ви е нужен, за да бъдете?

И какъв е смисълът от това, че са ви простили или вие сте простили, когато във вас не се поддържа истинската искра на Прошката. Как я давате или приемате, ако вие самите се лишавате от нея?
Ако вие не сте изтъкани от собствената си прошка, то онова което приемате и отдавате е изпразнено от смисъл, съдържание, то е кухо, халосно.
Защо се казва: "простих но не забравих", с вграден подтекст за замразена болка?
Защото ви липсва свойството на прошката!

Всички ние сме деца - нечии деца и имащи деца!
Ние сме своята вселена, която разглеждаме и преживяваме чрез личният си поглед.
Може ли една цяла вселена да съществува дълго, ако в нея има съмнения, терзания и упреци?
Нашето тяло, се развива според това как управляваме психиката си!
Когато паднем - правим опити да станем и го правим докато се изправим и стъпим здраво на краката си - нали така?!
Но стабилни ли ще са стъпките ни в последствие, ако е останал и намек от лични съмнения и упреци в постъпката ни преди падането?
Не - разбира се!
Хора, вие сте гости в този свят! Този свят е труден, много труден!
Докато го изучавате, неминуемо ще падате, тоест ще си мислите, че грешите!
Не, не се упреквайте за това, а приемете действията си като напълно нормални в хода на живота ви.
Вградете в себе си енергиите за ПРОШКА, като никога не се съмнявайте в своите добри намерения. Всяко нещо е направено, защото считате за в дадения момент, че е най-доброто за вас и околните. Дори да сте гневни, дори да сте наранени, дори да проявявате силно емоционално състояние, това не означава след това, да си преписвате вина!
Вие сте това, което сте и то не подлежи на упреци.
Да, променяйте настройките си, разбиранията си и мирогледа си, но не като част от вина, а като част от вашият безкрайно интелигентно-любещ, съзнателен път!
Направете го и в последствие ще установите, че от огледалото ви гледа един млад човек, който е удовлетворен от към живот и радост, който знае как да се поддържа жив и който носи доброто за себе си чрез своите преживявания!