18 декември в 08:20 · 

Няма да шикалкавя и завоалирам събитията - ще ви кажа, че историята се отнася до мен и тя е напълно актуална.
И уговорката е, че не се оплаквам, не страдам и не търся съжаление!
Просто ви давам един пример, който е важен за всички нас - за освобождаване душата от егото ни и поели по пътя на просветлението.
********
Моята майка живее вече 23 години при мен.
От 2001 година е инвалид! Придвижва се с помощни средства!
От няколко месеца е на легло, в напълно безпомощно състояние!
Гледам я и я обичам независимо какво е било преди!
Майка ми и баща ми са с разбирането, че всичко е нужно да се даде на сина. Така и направиха! Като казвам всичко, разбирайте всичко! Родителите ми никак не бяха бедни, нито пък мързеливи. Дори след смъртта на баща ми, когато майка беше вече при мен, тя даде и последното, което притежаваше на брат ми.
Значи, реално аз гледам един човек, все едно дошъл от улицата - без нищо!
Да, получава пенсия, която почти покрива нужното и!
И така, аз я гледам години наред, а както казах: последните месеци съм 24/7 асистент!
Няма нощ, няма ден, в който да имам свое време - то е нейно изцяло. Аз нямам помощ от държавата!
Много е трудно гледането на възрастен човек, като техническо изпълнение, но трудността опира само до това!
********
Сега искам да споделя какво усещам, как се чувствам и защо имам силите, да продължавам мисията си!
********
Майка ми е нормален човек, който е живял, дал, родил и отгледал не само нас, но и доста други деца.
Тя никога не се е оплаквала, че и е трудно. Винаги е била готова да помогне с каквото може на нуждаещ се.
Според нейното ниво на разбирания, аз трябваше сама да се справям в живота, защото тя считаше, че "Катя може" и с това се приключваше.
В интерес на истината, за това, до някъде много и благодаря, защото се научих да бъда самостоятелна и независима.

Сега, а и преди съм гледала на нея като на велика душа, която е дошла тук за да доведе мен и да ме подпомага в моите житейски уроци, да ме подкрепя от високо духовно ниво и да бди незабелязано над мен.

Приемам я като свято същество, което се е споразумяло на ниво душа, да бъде моят труден учител.
Обичам я и въпреки това, което е дошло до главата ми, не бих я упрекнала за каквото и да е, грижа се за комфорта и, и се радвам на всеки миг с нея!

Отхвърлила съм всяка мисъл за материалното, за което споделих и не се страхувам, че няма да се справя.
Забелязвам, че вселената, висшите Сили и моите невидими приятели мълчаливо удовлетворяват по различни пътища належащите ми нужди и за нищо не страдам.
Също хората, с които контактувам са винаги в моя подкрепа, когато съм поискала такава!
Благодаря на майка ми за Светлината, която ми осигури, когато ме е родила!
Благодаря на Божественото Съзнание, че нито един път не ме изостави!
Благодаря на Светлите приятели, че винаги са около мен!
Благодаря на физическите си приятели и познати, че ме разбират и ми даряват подкрепата си! Съзнателно или не, те също са влезли във вихъра на моят случай и получават нужните им дарове от Творението!
Докога ще продължи одисеята - незнам!
Но считам, че съм в правилната посока по Пътя, за което ми се подсказва от всяко нещо, което правя, намисля и предприема, че става по невероятно фантастичен начин.
********
И нещо много важно, което в никакъв случай не бива да подмина - аз имам брат, който е мой брат и знам, че той ме обича, както аз го обичам.
Това, че избора на родителите ни е такъв и той е подкрепил техният избор, за мен е нещо, което е моето предизвикателство в този свят на материята.
За мен, моят брат не е случайно проявен и ми е нужен по пътя. От него също имам огромна морална подкрепа, която ценя стотици пъти повече, от колкото материална.
Брат ми също е велика душа, дошла за моето възвисяване и аз му благодаря!
********
И в крайна сметка защо написах тази изповед!
Разбрала съм, че всеки човек ни е нужен, независимо в каква светлина се проявява! Всеки носи своя дълг и го проявява съвестно! Отделен въпрос е ние как приемаме и осъзнаваме тяхното проявление, което касае нас самите!
Също осъзнавам, че което се случва с мен на това ниво е избор на моята душа и със сигурност, на моята Висша душа, което реално съм Аз, затова е мой, единствено мой избор!
********
Също така съм на ясно, че мнозина от вас ще четат избирателно и вероятно ще виждат части от себе си в тази история, затова очаквам и приемам вашите коментари, които ще отразят гледната ви точка за подобни обстоятелства.