Има едни тънки, много тънки линии, като невидими мембранки, които неотменно стоят между нас.
Колкото и да сме еднакви, единомислещи подобни помежду ни, никога не бива да губим от мисълта си, че въпреки всичко, ние се различаваме по нещо.
Извечния закон на Творението е, че нищо не се повтаря едно към едно, затова то е уникално, защото съдържанието му е уникално по своята същност - всяка изява е НЕПОВТОРИМА.
Значи няма грешно и неправилно, то е единствено и съвършено по своему.
Тук си говорим и къде се съгласили, къде оспорили, времето минава.
Как е в частта, която физически обитаваме?
Ами същото - просто ако сме осъзнати, е нужно да приемем божествената уникалност на всичко заобикалящо ни и да му се възхищаваме, да го обичаме и да се учим.
Лесно ли е, трудно ли е - всеки сам по свой си начин преживява възприятията си.
Но ако наистина осъзнаем, че Творението се състои от нас, разпилени на безброй проявления и всичко и всички сме си ние, себе си - вероятно на секундата битието ни, начина ни на мислене и отношение, намеренията ни и изявите ни ще се променят и всичко ще превърнем в  единна всепроникваща и всеобхватна ЛЮБОВ.