Сега ще споделя нещо за СТРАХА!
Казват, че няма нищо по страшно от СТРАХА!
И е вярно - изпитала съм го на собствен гръб.
Ужасно нещо е това страхът.
Той парализира, отслабва имунната система, депресира, отказва от желани действия и разходки, прокужда, отблъсква, убива всичко до което се докосне от съществото ни. ...
Ами долу-горе - това е СТРАХЪТ!
Казват, че няма нищо по страшно от СТРАХА!
И е вярно - изпитала съм го на собствен гръб.
Ужасно нещо е това страхът.
Той парализира, отслабва имунната система, депресира, отказва от желани действия и разходки, прокужда, отблъсква, убива всичко до което се докосне от съществото ни. ...
Ами долу-горе - това е СТРАХЪТ!
Хайде сега да разберем, този СТРАХ, яде ли се, пие ли се, рита ли се, облича ли се, има ли плът, образ, тяло?
Всички вие знаете, че няма нищо от горе изреденото.
Значи СТРАХЪТ е нещо напълно виртуално.
СТРАХЪТ е СЪСТОЯНИЕ на съзнанието ни, което сме го докарали поради някакви причини!
И така, след като СТРАХЪТ не е нещо, което може да ни направи на пихтия, все едно валяк е минал върху нас; не може да ни повали, защото не е 150 килограма по тежък от нас; не може да ни удави, защото не е вода или каквато и да е течност - мръсна, чиста, отровна, оцветена; не може да ни докосне с мръсните си ръце и да ни удуши, защото няма ръце; не може да ни отрови, защото не притежава никакво отровно вещество; изобщо не може, защото няма тяло, няма, форма, няма образ, няма, няма, няма...
Какво има тогава(?), че това зло ни провокира често и ни разболява, убива, парализира...!
И-ма невидими корени, които сме допуснали в нашата божествена индивидуалност, които невидими корени не са дошли от някъде, а сме си ги създали ние самите.
Ние, всеки от нас, има съзнателно вкарани ОПРЕДЕЛЕНИЯ за различни неща. Измисляме си всевъзможни ужасии и започваме да им вярваме.
А, ето къде било разковничето - ВЯРВАМЕ, че СТРАХЪТ е нещо, което може да ни навреди и се страхуваме от НЕГО а не, от което и да е родено в нашата представа!
Ние се страхуваме от СТРАХА - какъв парадокс!
Да си вменим нещо несъществуващо и да му дадем живот чрез себе си е голямо постижение - просто невероятно творчество!
Ами добре, като сме такива виртуозни Творци, то това означава, че напълно виртуозно може да се освободим от това ПРИВНЕСЕНО ПРЕЖИВЯВАНЕ и да го подменим със СПОКОЙСТВИЕ, МИР, РАДОСТ и ДОВЕРИЕ в добронамереността на Творението спрямо нас.
След като сме създадени от Твореца, защо му е да ни унищожава(?) - напротив, Той прави всичко по възможностите си и извън тях да ни съхрани и удовлетвори като индивидуални същества.
Сами трябва да решим на кой да вярваме на себе си или на този, който ни е дал ЖИВОТ!
Всички вие знаете, че няма нищо от горе изреденото.
Значи СТРАХЪТ е нещо напълно виртуално.
СТРАХЪТ е СЪСТОЯНИЕ на съзнанието ни, което сме го докарали поради някакви причини!
И така, след като СТРАХЪТ не е нещо, което може да ни направи на пихтия, все едно валяк е минал върху нас; не може да ни повали, защото не е 150 килограма по тежък от нас; не може да ни удави, защото не е вода или каквато и да е течност - мръсна, чиста, отровна, оцветена; не може да ни докосне с мръсните си ръце и да ни удуши, защото няма ръце; не може да ни отрови, защото не притежава никакво отровно вещество; изобщо не може, защото няма тяло, няма, форма, няма образ, няма, няма, няма...
Какво има тогава(?), че това зло ни провокира често и ни разболява, убива, парализира...!
И-ма невидими корени, които сме допуснали в нашата божествена индивидуалност, които невидими корени не са дошли от някъде, а сме си ги създали ние самите.
Ние, всеки от нас, има съзнателно вкарани ОПРЕДЕЛЕНИЯ за различни неща. Измисляме си всевъзможни ужасии и започваме да им вярваме.
А, ето къде било разковничето - ВЯРВАМЕ, че СТРАХЪТ е нещо, което може да ни навреди и се страхуваме от НЕГО а не, от което и да е родено в нашата представа!
Ние се страхуваме от СТРАХА - какъв парадокс!
Да си вменим нещо несъществуващо и да му дадем живот чрез себе си е голямо постижение - просто невероятно творчество!
Ами добре, като сме такива виртуозни Творци, то това означава, че напълно виртуозно може да се освободим от това ПРИВНЕСЕНО ПРЕЖИВЯВАНЕ и да го подменим със СПОКОЙСТВИЕ, МИР, РАДОСТ и ДОВЕРИЕ в добронамереността на Творението спрямо нас.
След като сме създадени от Твореца, защо му е да ни унищожава(?) - напротив, Той прави всичко по възможностите си и извън тях да ни съхрани и удовлетвори като индивидуални същества.
Сами трябва да решим на кой да вярваме на себе си или на този, който ни е дал ЖИВОТ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар