Мои приятели - познати и непознати, но мои приятели - българи - носещи в себе си първопроходния майчин език - българския - изпълнени с генетичния код на България - всички, без значение към каква етническа група се определяме, към вас се обръщам, защото за сега все още, единствената енергийна и физична връзка между нас е общия български език, който познаваме.
Честно да си призная, грижа ме е за всеки от нас - изложен на изпитание и страдание в тези времена.
Български говорещи...те сме се разпилели по цялата майка Земя.
Като пиленца търсим подслон под чужда майка кокошка.
Митарстваме и доказваме на света, че сме достойни, стойностни, кадърни и можещи.
Когато започнем да пътуваме с мисълта си, със съзнанието си и след това да телепортираме телата си - ще е лесно и спокойно. Едва тогава няма да сме ограничени от разстоянията и всяка точка по земята ще бъде обитавана или да речем посещавана за удоволствие.
Сега обаче е друго. Ние отиваме по други земи не на екскурзия, а да осигурим прехраната си, битуването си и да сме далеч от онези хора, които се опитват да смъкнат девет кожи от гърба ни.
Ех, приятели, ходете където решите, работете, създавайте и творете, но никога не забравяйте българската реч!
Предавайте я на своите деца, за да я знаят и те.
Българският език ни е дар от космоса - от там сме го донесли и той ни свързва помежду ни, крепи ни и ни закриля с вибрациите си.

Пазете езика, братя и сестри - български говорещи, така никога няма да бъдете изгубени, а винаги ще сте свързани със здравата нишка на първопричината, заради която сте се появили в това измерение - ползвайте кода "българи", за да оцелеете.