Изглежда има още много вода да изтече, докато хората разберат, че да се ходи на гробища в определени дати, не е нещо, което ще направи щастливи нашите близки, напуснали това ниво, нито пък ние ще станем по-духовни и привлекателни за тях.
За кой се носи тази храна?
Защо се безпокоят духовете на мъртвите с ревове и стенания?
Всеки, който посещава гроба на своя близък, ако сложи ръката на сърцето и искрено си отговори какво мисли и говори над гроба, ще си спомни, че не страдани...ето за близкия, а самъсъжалението от това, че него го няма вече и му липсва помощта, която е получавал докато са били заедно.
Нашите обичани хора, нашите близки вървят по своя път на душата си!
Ние също ще изпълним програмата на своята душа.
Чудя се кой от вас би искал няколко пъти в годината да ви притесняват с ревове и мъка!
Чудя се, кога хората ще проумеят, че няма мъртъвци, а напротив, тези които са преминали от тук на там - са се събудили от физическия сън и по-скоро, те, ни съжаляват за заспалото ни състояние.
Скоро (отнася се за тези, които ще се събудят от този ни сън) хората ще могат да установят, че смърт не съществува, че близките ни са тук сред нас и живеят щастливо, трудят се и се движат много по-леко, от който и да е в плътно тяло.
Защо плачете, хора? Защо се самосъжалявате?
Продължете уроците си - вашият ред не е дошел още.