Завързан за мазилката
Тя живееше на осмия етаж.
Реши да продаде апартамента и да се засели далеч от големия град.
Хареса едно китно селце и... - остана там....
Не продаде апартамента, защото беше на последния етаж, а тези, които искаха да го купят, смъкваха цената на половина.
Остана жилището празно. След време го даде на едно бездомно семейство, за да е обитаемо.
Случайно видя седнал на тротоара сравнително млад мъж и го попита, дали се нуждае от помощ.
Той и отвърна, че никой не е могъл да му помогне, защото повече от три месеца има проблеми в гръбначния стълб и става почти неподвижен от остро връхлитащи болки.
- Ако решиш, ела при мен на село - ще ти помогна - каза му тя и отмина.
Един ден по късно, го докараха на носилка при нея.
Тя се зае с лечението и ... след час, два - вървеше без ничия помощ.
Мина една година - същият мъж отново се появи на вратата и.
- Пак ме боли гръбнака, ще ми помогнеш ли!
- Влез, ще видим какво ще направим с теб.
И отново той си отиде без чужда помощ - физически беше изцелен.
Отлетяха доста години. Случайно го видя пред блока.
- Здравей - каза му тя.
- Няма здравей! - измърмори под носа си той и напето я подмина с презрение.
- Защо? - попита тя.
- Защото не мога да те гледам ... - чу съскащи думи от онзи, който вдигна от леглото, без да му вземе лев, спасила го от тежка операция, с непредвидим изход.
................
Комшии и казаха, че бил озверял, защото считал, че от нейния етаж през зимата капело от климатика върху неговия етаж и мазилката на стената цяла да пострада, въпреки, че теча от климатика е отведен с тръба на един метър в страни.
...................
Тя сякаш получи камшичест удар през сърцето.
- Защо се натъжи? попита я тих глас!
- Заради този човек сърцето ми се просълзи!
- Защо, та той те нагруби!
Точно това е причината - отвърна с майчина болка - сега не аз, а сам си "помага" по заслуги, а има две деца - мъчно ми е!
Този път наистина беше безсилна - знаеше, че не може да му помогне.
И... отмина.