Докато бях малка, мечтаех да запомня всичко, което чувах по радиото и телевизията.
Докато бях малка, мечтаех да познавам всички хора на планетата.
Докато бях малка, мечтаех да говоря на всички езици и най-вече да разбирам какво си шепнат растенията, когато слушат как лаят кучета или другите животни ако надигат врява.
Докато бях малка, исках да знам как така звездите стоят горе на небето и не падат върху нас.
Докато бях малка, не можех да разбера кой крепи земята ни, че тя "плува" в пространството и не пада. А ако падне евентуално къде точно ще падне?
Докато бях малка, не бях наясно как се появяват хорат и си мислех, че някъде извън града има подземия, където в определени дни или нощи родителите ни ходят там и в точно определен час се отварят тежки каменни врати и от там избират децата си. Бях много благодарна, че моите родители са избрали мен, за свое дете.
Докато бях малка, не се страхувах от нищо, защото вярвах, че всичко е направено за мое добро и ми помага.
Докато бях малка, вярвах, че един ден хилядите неизвестни ще станат за мен ясни и познати неща.
Вярвах, че като порасна ще мога да правя всичко, от което се нуждая и мама, и татка няма повече да се трудят от сутрин до вечер, за да ми осигурят добър живот.
Докато бях малка.... играех и играта за мен беше реалност!