Веднъж малкият Исус (Йешуа), се шляел из улиците и се чудел как да се забавлява - нали бил дете.
Насред прашния път, пред него се появил дълъг смок, лъкатушейки на зиг-заг.
Защо се клати този смок насам на там, ами не се движи в права посока - помислил си Исус.
Смока чул мислите му и спрял движението, току пред него.
Не се изплашило момчето, а го загледало с още по-голямо удивление, как така за миг цялото тяло на смока замръзнало в една поза....
Защо спря пред мен? - попитал Исус.
- Защото ако бях подминал, нямаше да разбереш, че също мога да замръзвам на едно място и да не ти разреша да продължиш напред! - казал му смока.
- Аз щях да те прескоча!
- Не можеш, защото долавям и най-малкото движение на въздуха и ще се увия около теб, за да те задуша - отвърнал самомнителният смок.
- Да видим как ще го направиш! - казал Исус, пропускайки широка усмивка върху лицето си - тръгнал към него, прескочил го и подминал от другата му страна.
Смока не бил дори помръднал, въпреки желанието му да се надигне и се усучи около момчето.
- Как го направи? - попитал смока.
- Лесно, ти спря движението си и очакваше да доловиш моето движение, но аз спрях мислите си и те не създадоха движение в пространството, така премих над теб без да доловиш нищо.
- Значи - казал смока - ти раздвижваш пространството с мислите си!
- Така е - казал малкия Исус - мислите, думите са онези неща, които правят така, че живота да се променя.
От къде го знаеш това! - удивил се смока.
- Просто знам!
Също знам: ще минат години, когато моите мисли, ще се претворят в думи, а от там и в дела. Много хора ще тръгнат по пътеките на чистите си мисли, но и много ще лъкатушат като теб насам натам, дори ще има такива, които да херметизират знанията, като неподвижното ти тяло, ала в крайна сметка, ще дойдат при мен, при моите мисли, които извират от извора, който се нарича Христово Съзнание.