петък, 13 април 2018 г.

49 мин.
Продължение от темата: "ВСЕКИ СЪС СВОЕТО СИ" - 3-та част

Щастлив е този, който оцелее!
Казахме в предните части от темата, че всеки от нас черпи от собствената си банка.
Какво да правим, ако потенциално сме натрупали негативен капитал?
Простичко е решението - бъдете Любещи, прощавайте, приемайте, помагайте!
Така вие ще започнете да измествате или по-скоро постепенно да неутрализирате негативното в себе си с положително отношение, което ще ви се предоставя, когато се нуждаете от допълнително рамо.
За съжаление през хилядите проявления, не само в това, сме създали доста тежки енергии, които не само, че няма да ни помагат, а напротив ще ни вкарват в по-трудни и тежки ситуации.
В последни времена забелязваме, че зачестяват случаите на тежки ситуации, от които човек е на косъм от смъртта, но оцелява.
Ето за тези обстоятелства ми се ще да поговорим!
Щом душата е решила, че тялото би могло да оцелее, това ще рече, че има програма, да преживее опитността в този си живот, за преминаване в по-горно ниво на Творението!
Но сама за себе си, душата не би могла да направи всичко - нужна и е подкрепа от нас!
При трудни, екстремни, опасни, непредизвикани от нас ситуации, в които имуществото ни, близките ни и най-вече тялото ни е застрашено, но въпреки тежките поражения оцеляваме - идва най-върховния момент на урока-изпитание!
Как ще реагираме?
Как ще постъпим?
Какво решение ще вземем?
Какво е отношението ни към случилото се?
Как ще се отнесем към този, който е причинил "злодеянието"?

Това е един велик космически момент на трансформация и преображение.
Ние сме оцелели!
Ние сме живи!
Ние сме тук в телата си и може да продължим съществуването си!
Велик момент на втори шанс!

Ще благодарим ли на Висшият си Аз за играта, в която ни е вкарал и ще продължим ли по неговия сценарий, или ще продължим по чисто човешки: с гняв, омраза, отмъщение, ругатни и зли намерения прямо онзи, чиято душа се е съгласила, да бъде нашият най-строг учител тук?

Как ще постъпим?
Като дребни човешки същества, готови да отмъстят на часа за случилото се, отказващи да направят многомерния обзор или като Богове - осъзнали играта на Великото ни Аз!

Ще се възползваме ли от даденият ни шанс с един единствен жест на Любов да трансформираме неимоверно много негативни налепи по нашата същност в красиви енергоинформационни форми на Любов или ще затвърдим с негативната си реакция, която считаме за напълно "справедлива", за още дълго време създаденото до този момент тъмно енергийно поле?

Това е велик космичен момент за един бог, въплътил се в човешко тяло и с един единствен жест на Божествена Любов, заличава досегашните си негативни натрупвания в кармическия запис на акаша!
Момент, в който през широко отворените небесни порти за нас, всички любещи ни небесни обитатели, трепетно наблюдават реакцията ни, която ще определи, дали ще се завърнем към Себе Си!
19 часа
Продължение от темата: "ВСЕКИ СЪС СВОЕТО СИ" - 2-ра част
Ако сте я прочели, ще имате в предвид, че всичко се отпечатва в нашата лична банка и трупаме съответните енергии.
Какво искам да добавя?
Бях писала, че "понеже онова, което си е наше, то никога не ни напуска, не е учудващо защо ни се случва това или онова".
За това "наше" става въпрос!
Всичко, всичко, всиииииичко, което минава през нас оставя отпечатък в контейнерчето със лични запаси.
И не си мислете, че само деянията ни са валидни!
Нашите емоционални състояния, независимо кой ни ги е причинил също са силни енергии, дори много силни.
Да разгледаме един пример:
Някой ме е наранил по индиректен начин. Например е блъснал колата ми с голяма скорост, докато съм спряла на светофар и я направил на мекица. Аз съм пострадала както физически, така и психоемоционално. Но този човек, не само, че е по негова вина, но например ми вдига скандал, защо съм спряла рязко, при положение, че аз изчаквам на светофар. Целта му е да прехвърли отговорността върху ми и то по най-арогантен начин.
Как би реагирал един нормално статистически човек при тези условия? Ами най-малкото в този стрес от удара, от унищожената си кола и наглостта на нарушителя, би го нашамарил, напсувал, или ако има пистолет да го застреля.
Ето разбирате ли, това означава, че аз изпадам в този случай в крайно ниско вибрационна емоционалност, страдам, мразя, ненавиждам, и още, и още ниски вибрации.
Е, какво си мислите, че вселената има избирателност и преценява дали да впише излъчените от мен енергии или да не ги запише, защото в случая аз съм потърпевша?
Няма такова нещо - всичко е в запис, без значение причината!
Може би от тук идва и онзи доста неразбран израз "...обърни и друга буза".
Каква е ползата от бурната и омразна реакция хора! НИКАКВА! Само вреди!
По скоро аз например, след като се поуталожат нещата и без значение, че виновника не е дошел да ми се извини, ще е добре да отида при него и да го попитам "как е"! Просто едно човешко "а ти добре ли си?".
23 часа
ВСЕКИ СЪС СВОЕТО СИ
Колкото повече време минава, спомените избледняват - остават хубавите неща, а лошите отшумяват!
Защо изобщо е нужно да имаме лоши спомени?
Наистина болката намалява, но това далеч не означава, че нещо се е променило в отпечатъците на акаша.
Всяко нещо завинаги е отбелязано в точните му параметри и винаги съществува - нищо не остава скрито или заличено.
И понеже онова, което си е наше, то никога не ни напуска, не е учудващо защо ни се случва това или онова.
Ако сме творци на добри неща, ще оставяме в своите записи тях и съответно, точно те ще бъдат генераторите и филма, който ще ни се прожектира в най-неочаквани моменти през живота ни.
Ние сме си алфата и омегата!
Няма как да вършим зло и да зовем Бог да ни помага!
Той черпи от нашата банка и каквото има там, с това ни помага!
Осъждането е болестно състояние -
пуска метастази и обхваща съзнанието на човека, неосъзнаващ, че вреди на себе си!
Осъждането е перфектен начин, да покажем собствените си недостатъци, прехвърляйки ги на друг!
Когато представяте реални факти, това не означава осъждане!
Хора, които си разрешават да осъждат деянията на други, по какъвто и да е начин и благовиден претекст - не заслужават доверие!