Перфектност
Ще ми се да отворя темата за добрата работа, за съвършената дейност, за магическите изрази, за великите постижения и да речем за Леонардо Давинчи.
Всеки от нас поне веднъж в живота си се е опитвал да направи нещо по най-, най-съвършенният начин.
Например да ушием дреха, да нарисуваме картина, да изпеем песен, да изкопаем кладенец, да направим играчка, да разкажем история и прочие дейности.
Колкото и да сме се старали, винаги след време сме намирали и още нещо, което да коригираме в делото си.
Защо се получава така?
Всеки от нас е уникален, но в нещо. Уникалност далеч не означава перфектност, а това е единственият начин, по който може единствено този човек, да го направи.
Как, моля да бъдем перфектни, след като не сме в състояние да се "съберем"?
Ние сме многомерни същества и може да изразяваме няколко проявления от тази ни многомерност. Останалата част сме я раздали на другите хора около нас, които са нашите огледала.
Въпреки всичко, ни се иска да можем, да можем, да можем толкова добре да можем да правим нещата, че сами на себе си да се възхитим.
Как да се получи това?
Да, има начин и той е само един - когато постоянстваме в нещо, на нас вселената Небадон започва да ни обръща внимание.
- Я - казва си тя - този човек наистина иска да постигне съвършенство!
И тогава тя започва да го подпомага първо по мъничко, по мъничко, за да разбере, човека ще продължи ли или това, което му е дадено чрез помощ му е достатъчно. Но, човека не се отказва - продължава!
- Сега този човек, наистина заслужава повече - решава Небадон и започва да дава по повече, по повече!
Работи човека в своето направление и се учудва от къде знае или може все повече, прави нещата все по-добре и с лекота, но не спира - упорит човек, иска още!
- Добре, човече - решава Вселената - Ето ти "рога на изобилието" и бъди перфектен.
Какво е направила тази вселена, че човека е станал можещ като Бог?
Докато човека се е стремял към своето усъвършенстване, той се е доближавал до Бог и е разчитал на невидимата помощ, защото е осъзнавал, че онова което прави е извън човешките му способности. Така ден след ден, този човек стига до Светлината-Знание и започва да черпи от всички свои А-зове, които са неговите части и са обогатени с различните малки частици от цялото. Но събирайки ги,се получават невероятни неща, защото няма, просто няма липси - човека е станал цялостен, тоест ПЕРФЕКТЕН!
Ще ми се да отворя темата за добрата работа, за съвършената дейност, за магическите изрази, за великите постижения и да речем за Леонардо Давинчи.
Всеки от нас поне веднъж в живота си се е опитвал да направи нещо по най-, най-съвършенният начин.
Например да ушием дреха, да нарисуваме картина, да изпеем песен, да изкопаем кладенец, да направим играчка, да разкажем история и прочие дейности.
Колкото и да сме се старали, винаги след време сме намирали и още нещо, което да коригираме в делото си.
Защо се получава така?
Всеки от нас е уникален, но в нещо. Уникалност далеч не означава перфектност, а това е единственият начин, по който може единствено този човек, да го направи.
Как, моля да бъдем перфектни, след като не сме в състояние да се "съберем"?
Ние сме многомерни същества и може да изразяваме няколко проявления от тази ни многомерност. Останалата част сме я раздали на другите хора около нас, които са нашите огледала.
Въпреки всичко, ни се иска да можем, да можем, да можем толкова добре да можем да правим нещата, че сами на себе си да се възхитим.
Как да се получи това?
Да, има начин и той е само един - когато постоянстваме в нещо, на нас вселената Небадон започва да ни обръща внимание.
- Я - казва си тя - този човек наистина иска да постигне съвършенство!
И тогава тя започва да го подпомага първо по мъничко, по мъничко, за да разбере, човека ще продължи ли или това, което му е дадено чрез помощ му е достатъчно. Но, човека не се отказва - продължава!
- Сега този човек, наистина заслужава повече - решава Небадон и започва да дава по повече, по повече!
Работи човека в своето направление и се учудва от къде знае или може все повече, прави нещата все по-добре и с лекота, но не спира - упорит човек, иска още!
- Добре, човече - решава Вселената - Ето ти "рога на изобилието" и бъди перфектен.
Какво е направила тази вселена, че човека е станал можещ като Бог?
Докато човека се е стремял към своето усъвършенстване, той се е доближавал до Бог и е разчитал на невидимата помощ, защото е осъзнавал, че онова което прави е извън човешките му способности. Така ден след ден, този човек стига до Светлината-Знание и започва да черпи от всички свои А-зове, които са неговите части и са обогатени с различните малки частици от цялото. Но събирайки ги,се получават невероятни неща, защото няма, просто няма липси - човека е станал цялостен, тоест ПЕРФЕКТЕН!
Няма коментари:
Публикуване на коментар